854 бурни години минават под знака на „Парижката Св. Богородица” след поставяне началото  на изграждане, през 1163 г., на Главната Катедрала на тогавашното Френско Кралство, известна с френското си наименование Notre Dame de Paris.

Cathеdrale Notre-Dame de Paris1163-2017 г.
La fassade occidentale de la cathedrale.
Prйsentation
Nom local	Notre-Dame
Culte	Catholique romain
Type	Cathйdrale
Rattachement	Archidiocиse de Paris (siиge)
Dйbut de la construction	1163
Fin des travaux	1345
Style(s) dominant(s)	Gothique
Protection	Classе MH (1862)  Patrimoine mondial (1991)
Site web	www.notredamedeparis.fr
Gеographie
Pays	France
Rеgion	Оle-de-France
Dйpartement	Paris
Commune	Paris

   Катедралата „Парижката Св. Богородица” е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането й принадлежи на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия.
  През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо два века няколко поколения архитекти и работници работят по нея.  
  Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Смятана е за един от шедьоврите на готическата архитектура. Със своята великолепна и пищна вътрешна архитектура, съборът в продължение на векове служи за място на кралски бракосъчетания, императорски коронации и национални погребения.
  През 1302 г. тук за пръв път се събират Генералните щати – първият парламент на Франция.
  1594 г. Между стените на най-прочутата френска катедрала френският крал протестант Анри ІV приема католицизма,
  Наполеон Бонапарт се самообявява за император,
  Жана д’Арк е провъзгласена за блажена.
  Катедралата претърпява сериозни повреди по време на Великата френска революция през ХVIII в., когато Робеспиер лично се разпорежда да бъдат обезглавени статуите на каменните крале, украсяващи църквата.
  Катедралата става световноизвестна с излизането на романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица” през 1831 г. Френският класик пръв помага тя да бъде спасена от разруха, заявявайки в предговора: „Една от главните ми цели е да вдъхновя нацията да обича нашата архитектура”.
  Тук се съхранява една от най-великите християнски реликви – тръненият венец на Исус Христос.
   Обичайно за година тук минават около 14 млн. туристи и поклонници.
   2013 г. Религиозна церемония сложи началото на честването на 850-годишнината на катедралата. Заради честванията на 850-годишнината, Катедралата бе основно ремонтирана, а старинните й витражи - почистени.
  Изцяло обновиха осветителната система, приключил ремонта на органа, чиито най-стари части датират от над 300 години. Със 111-те си регистъра и осемте хиляди тръби той е смятан за най-големият орган в света.
  За ремонта частни дарители събрали 6,5 млн. евро.
  Главен акцент в реставрационните работи бе подновяването на камбаните на храма, тъй като те загубили своята сила на звънене. Катедралата се сдобила с комплект от нови 4 главни камбани, плюс още 4 по-малки.
  Те могат да пресъздават звуците на църковните камбани от XVIII в., описани през 1831 г. в известния роман на Виктор Юго „Парижката Св. Богородица”.
  Любопитно е, че карето главни камбани си имат благозвучни красиви имена – Анжелик-Франсоаз (1765 кг), Антоанет-Шарлот (1158 кг), Хаясинт-Жан (813 кг) и Дениз-Давид (670 кг), но французите често се шегуват, че шумът, който издават заедно, би накарал Квазимодо да оглушее отново.
-------------------------------------
 

Научих интересни неща. Явно Париж е под закрилата на небесата, щом 900 години НЕе ПРЕТЪРПЯЛ П Ъ Л Н О РАЗРУШЕНИЕ. За разлика, май, от парижани, доколкото са останали такива.