Тереза Мей е в Белгия за отбелязването на 100-годишнината от края на Първата световна война (1914-1918) в неделя, като след това ще пътува за подобна церемония в Париж.

Тереза Мей бе придружена на церемонията от белгийския си колега Шарл Мишел, който също положи цветя на гробовете на загиналите войници.
В белгийския град Монс отбелязването на годишнината започва днес и ще продължи до неделя. Това е градът, където британските войници влизат в първите си битки срещу германците в края на август 1914 г. след бързата инвазия на Германия в Белгия.
  След близо четири години на германска окупация белгийският град е освободен в нощта на 10 срещу 11 ноември 1918 г. от канадски войски, участващи във войната като част от британската имперска армия.
...В рамките на отбелязването на стогодишнината от края на Първата световна война Тереза Мей посети Белгия преди да отпътува за Северна Франция, където се срещна с френския президент Еманюел Макрон.
...Шарл Мишел ще пристигне утре в Париж, за да участва заедно с десетки други чуждестранни представители в тържествата в чест на примирието от 1918 г.

..........

   Париж отдавна определя своята независимост като способност да „предугажда, да взима решения и да действа самостоятелно“ във военен план, пише Натали Гибер в „Монд“ (Le Monde).
   Министърът на отбраната Флоранс Парли неотдавна излезе с призив към предприятията, заявявайки недопустимостта на това Франция да отпадне от надпреварата в области като овладяването на космоса и новите технологии. В условията на породения от „Брекзит” хаос, заплахите от страна на Русия и Китай, а също проблемите, създавани от президента на САЩ Доналд Тръмп, Париж би искал европейските партньори да последват неговия пример. Само че това просто не се получава.
   Бизнесът настоява за значимостта на европейските проекти за „бойни авиационни системи на бъдещето“ и призовава правителството да намери средства за стартиране на програмата.
   „Идеята на стратегическата автономия пуска корени. В Европейския съвет стана навик да се говори за отбрана и сега ще е достъпно общо финансиране, което беше просто немислимо през 2009 г.“, отбеляза новият директор по международните и стратегическите връзки във военното министерство Алис Гитон.
   „За нас, французите, „заедно“ означава „другите с нас“, С това трябва да се разделим“, призна пък френски генерал.
   Генералният щаб на Франция се застъпва за общоевропейска отбранителна доктрина, докато военните твърдят, че „няма друг избор, освен да се работи с Германия и да бъде привлечена Великобритания, независимо от „Брекзит“.
   И тук започват проблемите. Първият е използването на „фонда за отбрана“ на Еврокомисията, т.е. 13 млрд. евро, които се очаква да бъдат отделени за оборудване на националните армии от 2021 до 2027 г.
   Европейският военно-промишлен комплекс се отличава с липса на единство и абсурдна конкуренция. В Европа има 20 типа изтребители срещу само 6 в САЩ и 60 наземни оръжейни системи срещу 5.
   Също така половината от танковете и една пета от артилерийските системи се произвеждат извън пределите на ЕС.
                    Бюрократичен клуб
   Независимо от утвърждаването на „постоянно структурираното сътрудничество“ в края на 2017 г., реализирането на общи проекти представлява трудна задача.
   „Проведени бяха задълбочени дискусии, при нас се появи юридически инструмент в лицето на структурираното сътрудничество, а страните поеха върху себе си задължения. Само че някои не се съобразяват с тях“, с неохота споделя представител на военната индустрия.
   Въпросът е в това, че независимо от сериозните стъпки в посока предпочитане на европейското, Полша, Швеция, Румъния и Чехия продължиха плановете си за покупки на американско оръжие.
   Освен това Париж трябва да придаде съдържание на „европейската инициатива за намеса“.
   Президентът Еманюел Макрон издигна тази идея по време на обръщение в Сорбоната през октомври 2017 г. без предварителна разработка на предложенията, което създаде риск за несъгласие от страна на Брюксел и Берлин.
   Държавният глава на Франция тогава говори за „общи сили за намеса, общ бюджет и обща доктрина на действие“. Впоследствие ограничи мащабите на своите планове.
  Флоранс Парли изрази съжаление за това, че държавите-членки са позволили Европа да се превърне в „бюрократичен клуб“ и подчерта „дълбоко прагматичния и приспособим“ характер на инициативата. Нея я поддържат девет страни, които притежават „военни възможности и политическа воля“.
  Първото политическо събрание ще се проведе през ноември в Брюксел. След това щабовете ще разработят кризисни сценарии и ще споделят получения по време на операции опит.
  Проблемът е, че президентът Макрон постави министерство на отбраната в състояние на икономическа война. САЩ искат да продават на Европа оръжие и използват наличието му, за да възпират конкуренцията.
  Германия пък е основен промишлен конкурент, който вече спря експорта на разработено заедно с Франция оборудване, независимо от договора „Дебре Шмидт” от 1972 г., според който двете правителства се задължават да не си пречат едно на друго.
                 Плашим нашите съюзници
Шефът на комисията по отбрана в Бундестага Волфганг Хелмих наскоро изнесе данни от проучване, според което 86% от германците са за изтегляне на немските войски от Афганистан и Мали, и че този въпрос е станал много сложен в политически план.
   Така Франция се оказа в относителна изолация. А голямата отговорност на Европа не означава разрив със САЩ. Но в момента над 50% от отбранителния потенциал на НАТО се базира на американската армия. Всъщност ЕС не може да направи каквото и да е във военно отношение без САЩ.
https://www.vesti.bg/sviat/evropa