Писмеността традиционно се счита за един от атрибутите на напредналото общество. Великите цивилизации на света са изобретили различни писмени системи, една от които е т.нар. азбучна писмена форма. Този тип писменост се характеризира със стандартен набор от букви. Всяка от тях представлява базова основа (известен като фонема) на говоримия език. Примери за буквени писмени системи са латинската азбука, арабската азбука и кирилицата.

  В Месопотамия, която се счита за най-старата цивилизация в света, клиновидната писменост е била изобретена от шумерите в края на 4-то хилядолетие преди Христа.
   А историята на азбуката може да се проследи до второ хилядолетие преди Христа, т.е. до около хиляда години след изобретяването на клиновидно писмо.
  Историята на фонетичната азбука се проследява до Древен Египет, въпреки че не древните египтяни са измислили азбуката. По това време египтяните са използвали йероглифи, които като система представляват едновременно логограми (символ за представяне на цяла дума) и фонеми.
  Предполага се, че най-ранната азбучна система се основава на египетските йероглифи. Тя е наречена древно синайска (протосинайска) и е била създадена през 19-ти век преди новата ера от ханаанци, живеещи в Синайския полуостров. Това е приблизително през 15-ти век преди новата ера от семити, живеещи в Централен Египет.
  Протосинайската писменост все още не е напълно разчетена от учените, докато писмената система от Угарит е по-добре изучена. Около 5000 глинени плочки са били открити в Угарит, днешна Сирия и се смята, че тази писмена система е изобретена между 14-ти и 12-ти век преди новата ера. В процеса на изучаване на плочките учените са заключили, че Угаритската азбука се състои от знаци, изобразяващи 27 съгласни и 3 гласни, и подобно на английския език се пише от ляво на дясно.

   Протосинайската писменост, а не Угаритската е тази, която дава основата за развитието на азбуката, която имаме днес. Основната хипотеза на учените е, че известната финикийска азбучна система се основава на протосинайската писменост. Редица сравнения между писмените знаци намират връзката между тях. Но това все пак са само предположения, тъй като протосинайската писменост все още не е изцяло дешифрирана.
   От финикийците до гърците
  Развитието на азбучните системи става малко по-ясно след финикийската азбука до наши дни. Известно е, че тя се превръща в основа на гръцката азбука. Около 8-ми век преди Христа е адаптирала финикийските знаци към собствения фонетичен състав. Получената азбука е известна като „финикийски букви”. Това й название навежда на извода, че древните гърци са били наясно, че тяхната азбучна система има за първооснова финикийската. Приемането на азбучните знаци от гърците е пример за дълбоката свързаност на средиземноморския свят по времето на 8-ми век преди новата ера.
  Тази свързаност отново може да се констатира през 5-ти век преди новата ера. В този период латинските племена на Апенинския полуостров приемат азбуката и я адаптират към собствения си език. Със създаването и развитието на Римската империя тази азбука се е разпростряла по цяла Европа. Така под името латинска азбука е дала писменост на почти всички народи на континента.
=
   Венгерские руны никак не связаны с германскими рунами, а происходят от древнетюркской орхонской письменности и не были родственны болгарским рунам.
   Староунгарската писменост е писмена система, използвана от маджарите до началото на 11 век, когато първият християнски крал Ищван I въвежда латиницата.
   Писмеността продължава да се използва в отдалечени части на Трансилвания до средата на 19 век. Макар понякога да е наричана унгарски руни, тъй като външно напомня руните, използвани от някои германски народи, староунгарската писменост не е свързана с тях, а произлиза от орхонската писменост и е много близка до писмеността, използвана от хуните.