Черната дупка се намира на 200 светлинни години от центъра на Млечния път. Обектът с облак заема област от пространството с диаметър около 0,3 светлинни години и е сто хиляди пъти по-тежък от Слънцето.

За сравнение масата на Стрелец A* надвишава слънчевата четири милиона пъти. Учените обаче още не гарантират, че са открили именно черна дупка.

Изводите са направени по резултати от наблюдения на газовия облак CO-0.40-0.22 с помощта на телескопа в радиообсерваторията на Нобеяма. В този облак частиците се движат в широк интервал скорости. Наблюденията в инфрачервения и оптичния диапазон не са установили големи обекти в CO-0.40-0.22.

Това позволило на астрофизиците да направят предположението, че черна дупка ускорява частиците до високи скорости. Учените смятат, че тя може да се отнася към класа междинни обекти, тъй като е по-тежка от обичайна черна дупка, но е по-лека от свръхмасивните.

• Антония Михайлова
• 16 януари 2016 г.megavselena.bg/vtora-gigantska-cherna-dupka-otkriha-v-mlechniya-pyt/

През 2005 година Хокинг също е предлагал обяснение на физическото противоречие. Резултатите от своите изследвания учените са публикували на сайта arXiv.org, а накратко за тях разказва Сттроминджър пред Scientific American.

Проблемът с информационния парадокс на черните дупки се свежда до следното. Според най-простата версия на теорема за „липсата на коса“, незаредените и невъртящи се черни дупки, описани в пространство-времето на Шварцшилд, се характеризират само с един параметър – маса. Думата „коса“ се използва в качеството на метафора за обозначаване на другите параметри и е предложена от физика Джон Уилър.

Парадоксът предполага, че няма никакъв начин да се отличат една от друга черните дупки, имащи равни маси. Материята, попадаща в черната дупка, впоследствие се изпарява благодарение на лъчението на Хокинг и не е ясно какво се случва с пренасяната от нея по-рано информация.

В новата работа учените са използвали представата за меките фотони и гравитони, а също супертранслация. Първите позволяват, имайки нулева енергия, да се изменя състоянието на черната дупка. Говорейки за супертранслации, учените имат предвид преобразуването на идентичните светлинни лъчи, съществуващи на хоризонта на събитията на черната дупка.

„Даваме точна формула, явяваща се един от главните резултати на нашата работа, описваща разликите в квантовото състояние на черната дупка, в която е бил или не е бил добавен мек фотон“, разказва Строминджър.