Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
24.06.2014 05:20 -
Васил Петков - Водолазен инструктор, спасил 4-ма край Дебелец, бедствали 5 ч. в отнесена кола от приливната вълна...Чувах как викат, беше тъмно, проливен дъжд..
Автор: stefbelchev
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1455 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2014 05:52
Прочетен: 1455 Коментари: 1 Гласове:
8
Последна промяна: 24.06.2014 05:52
Най-после по медиите се появи истинско мъжество и жертвоготовност, а не...коя си извадила цици и кой се изрусил...Водолазен инструктор извади от 5-6 метрови води 4-ма души от потопен автомобил край Дебелец, в нощта срещу петък. Колата с възрастните мъж и жена, заедно с 10-годишно момиче и майка му преминавала по пътя от Дряново, когато след моста автомобилът им бил завлечен в дълбокото. Спрял върху короната на дърво, напълно потопено от стихията.
Интервю с Васил Петков, който спаси четирима край Дебелец, 22.06.2014; Дима Максимова; 24chasa.bg
Понеже съм с джип, минах на кантар. Даже казвах на приятеля ми, с когото пътувахме: “Да бързаме, защото ще ни затвори всеки момент”.
Обади ми се един от моите спасители - Милен. Знаейки за ситуацията, той сам отишъл в пожарната и си предложил услугите. Взели го и добре, че е станало така. Обади ми се към 22,30 ч и ме помоли, ако съм някъде в региона, да тръгвам. Цялата екипировка ми беше в колата и се изстрелях. Посрещнаха ме пожарникари, полицаи и Гражданска защита. Казват: “Стоим тук 3,5 ч и нищо не можем да предприемем, огромна вълна".
- Нали Гражданска защита има спасителен екип с водолази, лодки и екипировка?
- Водолазният им екип е ограничен. Познавам ги всички, даже едно от момчетата аз съм го правил водолаз, но са били ангажирани на други места. Те са само трима човека, къде по-напред да бъдат? Тези, които бяха там с един камион, не можеха нищо да направят. На километри всичко бе залято.
- В този момент знаехте ли колко хора са бедстващи?
- Никой не знаеше. Чуваха се само как викат, беше тъмно, валеше проливен дъжд. Сложих неопрена и плавниците. Обясних как да действат с моето леко въже, то не потъва и е дълго над 100 м. Сложих спасителния буй и скочих по посока на гласовете. Тогава разбрах, че те са стъпили на покрива на кола. Приливната вълна ги помела от пътя и ги отнесла в нивата. Там беше сигурно 5-6 м дълбочината. По страхотна случайност колата спряла в короната на едно дърво. Клатеше се и разбрах, че трябва по най-бързия начин да се действа. Това бяха възрастният мъж и бабата. Те бяха вече в много тежко състояние. Мъжът беше адекватен, но жената беше измръзнала, много изплашена, не знаеха какво става. Виждат, че в далечината някакви хора има, но никой не идва толкова време. А то няма и как да дойде, трябваше някой с хеликоптер отгоре да се спусне.
Викат: “Децата са отдолу”. Аз в началото реших, че са останали в купето и няма смисъл да опитвам да ги спасявам, защото за 3,5 ч със сигурност са мъртви. Докато разбера в един момент, че имат предвид надолу по страхотното течение, което ги е отнесло.
Започнах с възрастната жена, тя бе доста тежка на килограми. Обясних , че трябва да седне на буя, но тя не искаше. В крайна сметка се разбрахме, че такава е ситуацията, хванах я отдолу с ръце, свирнах продължително със свирката и започна извличането. На брега нея я взеха, тя не можеше да ходи. Аз се върнах за дядото, с него беше по-лесно.
- Как в тъмнината установихте къде са другите от автомобила?
- Майката и детето продължаваха да викат, но вече много тихо. Само знаех, че са далеко, но не предполагах, че са на повече от 300 м. Всъщност това беше краят на гората и зад нея - реката.
Имали са голям късмет. От една страна, че са отворили вратите и водата не ги е потопила вътре в купето. От друга - течението бе много бурно и ги е носило.
Всъщност те се хванали за единствения
клон - колкото човешка ръка, който стърчеше над водата. Започнах да плувам към тях, светех си с лампа на главата, шумът бе страхотен. Течението влачеше големи дървета. Стремях се да не ме закачи някое дърво, защото ще ме превърти и ще ме вкара към дъното.
Наближих ги, плувайки през дърветата. Видях ги, стъпили отгоре на клона, стояха вече изтръпнали, в хипотермия. Почти не можеха да се държат. Изгубили бяха надежда, вече трудно говореха. Но жената прояви страхотна съобразителност. Светкаше ми с дисплея на телефона си, макар и наводнен, и така ме насочваше. Знаех, че с въже и буй няма как да ги извадя. Бях казал на брега да търсят лодка. Намерили приятеля ми Ивайло и той се отзовал. Добре че беше той, защото има умения да гребе и не го е страх. Не всеки ще влезе в тази ситуация.
- Колко време останахте с тях при дървото?
- Може би около час. Като ме видяха, те се успокоиха. Аз им обясних, че ще тръгна напред с малката, вързана за буя, и така ще се опитаме да стигнем, въпреки че ще ни повлича много пъти.
Тя е юнак и с нея щеше да се получи по-лесно, ако въобще би се получило. Всичко беше възможно. В този момент камионът от брега светна и видях, че спускат лодка. На около 50 м от нас въжетата се заплетоха и Иво не можеше да гребе повече. Казах на жената и детето, че ще се гмурна да ги откача. Тогава помислиха, че ги изоставям. Казах им: “Спокойно, оттук си тръгвам или с вас, или не си тръгвам”.
Откачих въжето, но останаха едни 5-6 метра между нас и лодката, когато пак се заплете. Бях решил да ги отведа до нея с плуване, но имаше опасност течението да ни вкара под дърветата и това щеше да е краят.
В крайна сметка лодката стигна на 20 см от дървото. Тогава те полека-лека, защото вече бяха схванати, се качиха. Започнаха да ни теглят. На няколко пъти се получаваше закачане, при което ние не вървяхме в посока към брега, а на 90 градуса. Бях готов да срежа въжето, но се гмурках няколко пъти и успявах да го откача. Като излязохме, си беше еуфория.
- Участвали ли сте в други такива операции при наводнения?
- В речни съм участвал през 2006 г., но не в такава тежка ситуация. Това беше поводът да направим Специализиран отряд за действие при извънредни ситуации. Събрахме се спасители, водолази, алпинисти. Тогава Емел Етем веднага ни извика в София, бяха много отворени към тая инициатива, участвахме при съвместни учения. Но после закриха министерството по бедствия и аварии и всичко приключи.
Към Червения кръст се създадоха доброволни екипи при бедствия, аварии и катастрофи. Към този отряд някъде има екипи и за наводнения. Лошото е, че към областния съвет в Търново няма такъв, защото не сме били морски регион. Решиха, че няма смисъл да го правим.
Сега ще ги събера и ще направим екип за наводнения, защото се видя, че наистина е нужен.
- Имаше ли момент, в който се поколебахте дали да влезете?
- Единствено имах колебания как да подходя, особено за далечно стоящите - жената и момиченцето. Дали да чакам лодката на брега и с нея да отида. Реших, че ще плувам и ще стигна при тях. В тази ситуация трябва да ги успокоиш, да ги държиш, всеки момент могат да се изпуснат. 5-10 минути след като отидох, се отчупи един огромен клон, гмурнах се и го избутах. Ако беше минал през нас, щеше да ги събори и да ги повлече.
- Това ли е най-трудната ви ситуация?
- Бедствал съм сам в океан 22 часа. През 1999 г. се получи при операции в Атлантическия океан на 100 мили от брега. Голяма вълна, голямо течение и излязох сам на един бряг. Тогава имах среща и с огромни акули, но минах метър, не са ме закачили. И си дадох дума да не стрелям повече по акули. Другото, което си обещах, е да пия по 2 л вода на ден, защото най-страхотният фактор е, че нямаш вода. Обезводнен си, не можеш да говориш. Езикът ти е дебел като една чаша. Тогава толкова ми се пиеше, че като излязох на брега, на едни рибарчета им изпих два литра и ми се стори най-хубавата вода на света. Няма как да говоря за това, защото беше военна операция, не за нашите, а за друга държава.
В тази година ми се случваха такива катаклизми, в които наистина оцелявах на ръба. С водолазна група на Филипините “закислених” - това е водолазната болест, когато влиза азот в кръвта. В повечето случаи завършва със смърт и всички си мислеха, че умирам, но оживях с барокамери и т.н. Това са локални мои бедствия, докато тук бях ангажиран с други хора. Наистина бе една от най-трудните ми ситуации в течаща вода.
- Какво ще кажете на тези хора, ако се срещнете сега?
- Имам голямо желание да ги видя как са. Бяха в много тежко състояние там. Предполагам, че в скоро време ще се свържа с тях и ще се видим. Те бяха изгубили надежда, че нещо ще стане. За мен благодарността не е важна, това просто се отчита там някъде. За мен е важно удовлетворението, затова че си помогнал и си бил полезен.
Интервю с Васил Петков, който спаси четирима край Дебелец, 22.06.2014; Дима Максимова; 24chasa.bg
- Г-н Петков, как се оказахте на мястото, където бедстваха 4-ма в отнесена от приливната вълна кола?
- От морето, където имам база за леководолази, трябваше да си тръгна в петък. Но ме спешиха да тръгна в четвъртък заради рожден ден. Беше случайност. Към 19 ч, като наближих Килифарево, вече беше блокирано всичко и се наложи да мина по обходен маршрут.
Понеже съм с джип, минах на кантар. Даже казвах на приятеля ми, с когото пътувахме: “Да бързаме, защото ще ни затвори всеки момент”.
Обади ми се един от моите спасители - Милен. Знаейки за ситуацията, той сам отишъл в пожарната и си предложил услугите. Взели го и добре, че е станало така. Обади ми се към 22,30 ч и ме помоли, ако съм някъде в региона, да тръгвам. Цялата екипировка ми беше в колата и се изстрелях. Посрещнаха ме пожарникари, полицаи и Гражданска защита. Казват: “Стоим тук 3,5 ч и нищо не можем да предприемем, огромна вълна".
- Нали Гражданска защита има спасителен екип с водолази, лодки и екипировка?
- Водолазният им екип е ограничен. Познавам ги всички, даже едно от момчетата аз съм го правил водолаз, но са били ангажирани на други места. Те са само трима човека, къде по-напред да бъдат? Тези, които бяха там с един камион, не можеха нищо да направят. На километри всичко бе залято.
- В този момент знаехте ли колко хора са бедстващи?
- Никой не знаеше. Чуваха се само как викат, беше тъмно, валеше проливен дъжд. Сложих неопрена и плавниците. Обясних как да действат с моето леко въже, то не потъва и е дълго над 100 м. Сложих спасителния буй и скочих по посока на гласовете. Тогава разбрах, че те са стъпили на покрива на кола. Приливната вълна ги помела от пътя и ги отнесла в нивата. Там беше сигурно 5-6 м дълбочината. По страхотна случайност колата спряла в короната на едно дърво. Клатеше се и разбрах, че трябва по най-бързия начин да се действа. Това бяха възрастният мъж и бабата. Те бяха вече в много тежко състояние. Мъжът беше адекватен, но жената беше измръзнала, много изплашена, не знаеха какво става. Виждат, че в далечината някакви хора има, но никой не идва толкова време. А то няма и как да дойде, трябваше някой с хеликоптер отгоре да се спусне.
Викат: “Децата са отдолу”. Аз в началото реших, че са останали в купето и няма смисъл да опитвам да ги спасявам, защото за 3,5 ч със сигурност са мъртви. Докато разбера в един момент, че имат предвид надолу по страхотното течение, което ги е отнесло.
Започнах с възрастната жена, тя бе доста тежка на килограми. Обясних , че трябва да седне на буя, но тя не искаше. В крайна сметка се разбрахме, че такава е ситуацията, хванах я отдолу с ръце, свирнах продължително със свирката и започна извличането. На брега нея я взеха, тя не можеше да ходи. Аз се върнах за дядото, с него беше по-лесно.
- Как в тъмнината установихте къде са другите от автомобила?
- Майката и детето продължаваха да викат, но вече много тихо. Само знаех, че са далеко, но не предполагах, че са на повече от 300 м. Всъщност това беше краят на гората и зад нея - реката.
Имали са голям късмет. От една страна, че са отворили вратите и водата не ги е потопила вътре в купето. От друга - течението бе много бурно и ги е носило.
Всъщност те се хванали за единствения
клон - колкото човешка ръка, който стърчеше над водата. Започнах да плувам към тях, светех си с лампа на главата, шумът бе страхотен. Течението влачеше големи дървета. Стремях се да не ме закачи някое дърво, защото ще ме превърти и ще ме вкара към дъното.
Наближих ги, плувайки през дърветата. Видях ги, стъпили отгоре на клона, стояха вече изтръпнали, в хипотермия. Почти не можеха да се държат. Изгубили бяха надежда, вече трудно говореха. Но жената прояви страхотна съобразителност. Светкаше ми с дисплея на телефона си, макар и наводнен, и така ме насочваше. Знаех, че с въже и буй няма как да ги извадя. Бях казал на брега да търсят лодка. Намерили приятеля ми Ивайло и той се отзовал. Добре че беше той, защото има умения да гребе и не го е страх. Не всеки ще влезе в тази ситуация.
- Колко време останахте с тях при дървото?
- Може би около час. Като ме видяха, те се успокоиха. Аз им обясних, че ще тръгна напред с малката, вързана за буя, и така ще се опитаме да стигнем, въпреки че ще ни повлича много пъти.
Тя е юнак и с нея щеше да се получи по-лесно, ако въобще би се получило. Всичко беше възможно. В този момент камионът от брега светна и видях, че спускат лодка. На около 50 м от нас въжетата се заплетоха и Иво не можеше да гребе повече. Казах на жената и детето, че ще се гмурна да ги откача. Тогава помислиха, че ги изоставям. Казах им: “Спокойно, оттук си тръгвам или с вас, или не си тръгвам”.
Откачих въжето, но останаха едни 5-6 метра между нас и лодката, когато пак се заплете. Бях решил да ги отведа до нея с плуване, но имаше опасност течението да ни вкара под дърветата и това щеше да е краят.
В крайна сметка лодката стигна на 20 см от дървото. Тогава те полека-лека, защото вече бяха схванати, се качиха. Започнаха да ни теглят. На няколко пъти се получаваше закачане, при което ние не вървяхме в посока към брега, а на 90 градуса. Бях готов да срежа въжето, но се гмурках няколко пъти и успявах да го откача. Като излязохме, си беше еуфория.
- Участвали ли сте в други такива операции при наводнения?
- В речни съм участвал през 2006 г., но не в такава тежка ситуация. Това беше поводът да направим Специализиран отряд за действие при извънредни ситуации. Събрахме се спасители, водолази, алпинисти. Тогава Емел Етем веднага ни извика в София, бяха много отворени към тая инициатива, участвахме при съвместни учения. Но после закриха министерството по бедствия и аварии и всичко приключи.
Към Червения кръст се създадоха доброволни екипи при бедствия, аварии и катастрофи. Към този отряд някъде има екипи и за наводнения. Лошото е, че към областния съвет в Търново няма такъв, защото не сме били морски регион. Решиха, че няма смисъл да го правим.
Сега ще ги събера и ще направим екип за наводнения, защото се видя, че наистина е нужен.
- Имаше ли момент, в който се поколебахте дали да влезете?
- Единствено имах колебания как да подходя, особено за далечно стоящите - жената и момиченцето. Дали да чакам лодката на брега и с нея да отида. Реших, че ще плувам и ще стигна при тях. В тази ситуация трябва да ги успокоиш, да ги държиш, всеки момент могат да се изпуснат. 5-10 минути след като отидох, се отчупи един огромен клон, гмурнах се и го избутах. Ако беше минал през нас, щеше да ги събори и да ги повлече.
- Това ли е най-трудната ви ситуация?
- Бедствал съм сам в океан 22 часа. През 1999 г. се получи при операции в Атлантическия океан на 100 мили от брега. Голяма вълна, голямо течение и излязох сам на един бряг. Тогава имах среща и с огромни акули, но минах метър, не са ме закачили. И си дадох дума да не стрелям повече по акули. Другото, което си обещах, е да пия по 2 л вода на ден, защото най-страхотният фактор е, че нямаш вода. Обезводнен си, не можеш да говориш. Езикът ти е дебел като една чаша. Тогава толкова ми се пиеше, че като излязох на брега, на едни рибарчета им изпих два литра и ми се стори най-хубавата вода на света. Няма как да говоря за това, защото беше военна операция, не за нашите, а за друга държава.
В тази година ми се случваха такива катаклизми, в които наистина оцелявах на ръба. С водолазна група на Филипините “закислених” - това е водолазната болест, когато влиза азот в кръвта. В повечето случаи завършва със смърт и всички си мислеха, че умирам, но оживях с барокамери и т.н. Това са локални мои бедствия, докато тук бях ангажиран с други хора. Наистина бе една от най-трудните ми ситуации в течаща вода.
- Какво ще кажете на тези хора, ако се срещнете сега?
- Имам голямо желание да ги видя как са. Бяха в много тежко състояние там. Предполагам, че в скоро време ще се свържа с тях и ще се видим. Те бяха изгубили надежда, че нещо ще стане. За мен благодарността не е важна, това просто се отчита там някъде. За мен е важно удовлетворението, затова че си помогнал и си бил полезен.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 6555
Блогрол
1. Франция67
2. САЩ314
3. 2.2.Канада37млн.
4. 2.3.Aвстралия25млн.
5. 03.UK Великобритания и Сев. Ирландия63
6. 04.Германия85
7. 05.Италия62
8. 06.Испания48
9. 07.ЛатинскаАмерика610млн./38 държави
10. 07.2.Мексико124млн.
11. 08.Бразилия215млн.
12. 09.Израел9млн
13. 10.Полша39
14. 11.Русия144
15. 11.2.Украйна48
16. 12.2.Турция75
17. 12.3.Румъния22
18. 13.България7,3
19. 17.Индия1,350млрд.
20. 17.2.Пакистан165
21. 17.2.Бангладеш143
22. 18.Китай1,410млрд.
23. 18.2.Индонезия240
24. 18.2.Япония130
25. 19.Африка1млрд
26. 19.2.Нигерия160
27. Европейски съюз500
28. НАТО
29. Cтраните по население
30. Питкерн, 50ч, Адамстаун
2. САЩ314
3. 2.2.Канада37млн.
4. 2.3.Aвстралия25млн.
5. 03.UK Великобритания и Сев. Ирландия63
6. 04.Германия85
7. 05.Италия62
8. 06.Испания48
9. 07.ЛатинскаАмерика610млн./38 държави
10. 07.2.Мексико124млн.
11. 08.Бразилия215млн.
12. 09.Израел9млн
13. 10.Полша39
14. 11.Русия144
15. 11.2.Украйна48
16. 12.2.Турция75
17. 12.3.Румъния22
18. 13.България7,3
19. 17.Индия1,350млрд.
20. 17.2.Пакистан165
21. 17.2.Бангладеш143
22. 18.Китай1,410млрд.
23. 18.2.Индонезия240
24. 18.2.Япония130
25. 19.Африка1млрд
26. 19.2.Нигерия160
27. Европейски съюз500
28. НАТО
29. Cтраните по население
30. Питкерн, 50ч, Адамстаун