2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1685 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2012 01:48
Лондонско метро | |
---|---|
Местоположение | Лондон |
Тип | Метро |
Начало на експлоатация | 10 януари1863 |
Дължина на трасето | 408 km |
Брой линии | 11 |
Брой станции | 268 |
Дневна натовареност | 2.5 млн. пътници |
Оператор | Transport for London |
Лондонски метрополитен (на английски: London Underground) е система от линии от метрото на градЛондон, Великобритания. Съчетавайки наземни и подземни линии, лондонския метрополитен е най-старият и един от най-големите в света.
Лондончани наричат метрото Underground (подземен) или Tube (тръба), заради формата на повечето подземни тунели.
Съдържание |
В средата на XIX век, Лондон бил най-големият град в света с над 2,5 млн. души население, и площ над 100 kmІ. Улиците били тесни и почти непрекъснато задръстени от конскивпрягове - основно превозно средство в тези години.
В околностите на града имало отлично развита железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон.
Идея и начало на строежа Строежът на първата линияНай-добрият начин да се подобри транспортът би бил да се вкарат влаковете под земята. Първоначалната идея била, да се изкопаят канали с необходимата дълбочина, които след това да се покрият и така да се получат тунели. Идеята била отлична и работата започва.
През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сърМарк Брюнел, за да бъде продължена линията. Само 4 години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г. свързва гара „Централ“ с метрото.
Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците. Проблемът е решен със създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо неудобство с разширяване на линията.
Електроцентралата „Lots Road Power Station“През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира, благодарение на американския бизнесменЧарлз Йеркс, който прави това в Чикаго, а по-късно се използва в Лондон. Започват да се поставят още две релси, заедно с първите две, по които тече 650 V електричество, което чрез токоприемник преминава в мотрисата и задвижва електродвигатели. Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите се машини, но скоро свикнали.
За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света, която нарекли „Lots Road Power Station“. Построена на брега на Темза, електроцентралата добивала електроенергия с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори.
С увеличаване на дълбочината на тунелите (по 30-40 метра), достъпът до пероните ставал по-труден за гражданите. Собствениците решават да изградят асансьори, но те били много малки и бавни. Тогава британците приемат друго американско изобретение - ескалаторът. За съжаление на управата на метрото, в началото лондончани отказвали категорично да се качват на ескалаторите, смятайки ги за опасни и ненадежни. Управата се принудила да наеме инвалид, който по цял ден да се вози на ескалаторите, и така да убеди гражданите, че са безопасни. За съжаление, след почти половин век, точно ескалаторите ще бъдат причина за една от най-големите трагедии в лондонското метро.
Метрото като бомбоубежище Пероните на метрото са превърнати в бомбоубежища по време на Втората световна война.По време на Втората световна война, метрото става най-сигурното убежище за гражданите, при нападенията на нацисткитесамолети. Чудно, но в началото властите не разрешават на гражданите да се укриват на пероните. Те обаче се изхитрили, купували си билети и оставали там, докато не отмине заплахата. Цели семейства с малки деца спели на пероните. Скоро правителството разрешава метрото да се ползва като бомбоубежище, дори били поставени легла, тоалетни, а от специално оборудвани за целта вагони се раздавали закуски и чай.
На 11 януари1941 г. германска бомба удря директно залата за продажба на билети на Банк стейшън. Сградата и надземната жп-линия се срутва върху станцията на метрото, убивайки 56 души.
Хитлер губи Битката за Британия, но не се отказал да атакува столицата. Тъкмо спрелите да спят всяка нощ в метрото граждани, били принудени отново да се върнат там, след като германците започват да изстрелват срещу Лондон ракети Фау-1 и Фау-2.
На 3 март1943 година във входа на „Бетнал грийн стейшън“, попада противовъздушна ракета от нов тип, изстреляна само на няколко стотин ярда от станцията. Загиват 171 граждани, стотици са ранени. Въпреки това метрото спасява живота на хиляди лондончани.
Британското правителство дори решава в един от незавършените тунели да бъде разположен завод за производство на части за самолети.
Огнена стихия Паметна плоча на загиналите в огъня на 18 ноември 1987 г.На 18 ноември1987 г. огнена стихия обхваща станцията „Кингс Крос Сейнт Панкрас стейшън“. 31 лондончани загиват в пожара и от отровнитегазове, причинени от запалените изкуствени материи и облицовки на станцията, многократно повече са обгазени.
Следствието установява, че пожара е започнал от хвърлена цигара, която попада под движещите се стъпала на дървените ескалатори. Под ескалаторите са падали частици дървесина, които се смесвали с остатъци от грес, прах и др. частици, създавайки свръхзапалителна среда. В резултат пушенето е забранено, а дървените ескалатори са заменени с по-надежните стоманени.
Терористични атакиМетрото винаги е било желана цел за терористите. Малките пространства, многото пасажери и наличието на прикритие сред тълпата, кара терористите да опитват атаки, още от края на XIX век.
- През януари 1885 година бомба избухва близо до станция „Ийстън скуеър“;
- Бомба е хвърлена от Анархисти, на „Алдерсгейт стейшън“ (сега Барбикейн) през 1897 година;
- През февруари 1913 година е открита и обезвредена бомба на станция „Уестбърн парк“. Бомбата вероятно била поставена от суфражетки, борещи се за избирателни права на жените;
- На 3 февруари1939 година е поставена бомба на станцията намираща се на „Тотнъм Корд Роуд“ и „Лестър Скуеър“. Бомбата е поставена в багаж от Ирландската Републиканска Армия (ИРА);
- На 23 август1973 година е открита бомба в изоставена чанта на спирка „Бейкър Стриит стейшън“, близо до гишетата за продажба на билети. бомбата е обезвредена. Няколко седмици по-късно, служител на метрото открива отново чанта-бомба, поставена почти на същото място, която отново е обезвредена;
- През декември 1973 година, чанта-бомба е взривена в телефонна будка на станция „Sloane Square station“. Пострадали няма;
- На 13 февруари1976 година е намерена бомба в малък куфар, на „Оксфордт Сиркъс стейшън“;
- 4 март1976 година, бомба избухва в празен влак, близо до „Cannon Street station“, наранявайки осем пътника, намиращи се в разминаващ се в този момент влак;
- 15 март1976 година, бомба заложена от ИРА се взривява на станция „Уест Хем стейшън“. Бомбата е сложена от Винсънт Кели, който вероятно обърква влаковете и се опитва да се върне в района на „ситито“. Кели прострелва охраната на влака и застрелва водача на мотрисата Джулиъс Стивън, който се опитва да го задържи. Самоубива се преди да бъде заловен от полицията;[1]
- 16 март1976 година, празна мотриса е напълно разрушена от бомбен взрив, близо до гара „Ууд Грийн стейшън“. Влака е трябвало да превозва фенове на футболния тим Арсенал, но взрива става по-рано, ранявайки един пътник, стоящ на перона. Трима мъже са заловени за атентата и са осъдени на по 20 години затвор;[2]
- 19 февруари1991 година бомба поставена от ИРА избухва в кошче за боклук на гара „Виктория стейшън“. Терористите подават предупреждение за бомбата в Скотланд Ярд. Въпреки блокадата на гарата, пренебрегвайки предупрежденията на полицията, фотографа Дейвид Корнър се приближава до гарата и е убит от взривната вълна. Пострадват леко още 30 души;
- 29 август с.г., три запалителни устройства са открити във влак пътуващ към гара „Хамърсмит“;.
- 23 декември с.г., две бомби на ИРА избухват, една във влака към „Harrow-on-the-Hill station“ а друга във влак, престояващ на депо. Пострадали няма.
- През 2005 година, група ислямски екстремисти атакуват няколко превозни средства на лондонският градски транспорт;
- На 7 юли2005 година, бомба експлодира между „Алдгейт“ и „Ливърпул стейшън“, „Ръсел скуеър“ и „Кингс Крос стейшън“, „Едгуеар роуд“ и „Падингтън стейшън“. Двуетажен автобус, намиращ се на „Tavistock Square“ също е разрушен. Бомбите са задействани от четирима терористи-камикадзе. Взривовете отнемат живота на 52 души а други 700 са ранени;
Название | Цвят на схемата | Година на откриване | Тип | Дължина |
---|---|---|---|---|
Линия Бейкерлоу Bakerloo Line |
кафява | 1906 | Подземна | 23 км |
Централна линия Central Line |
червена | 1900 | Подземна | 74 км |
Кръгова линия Circle Line |
жълта | 1884 | Под повърхността | 22 км |
Линия Дистрикт District Line |
зелена | 1868 | Под повърхността | 64 км |
Линия Хамърсмит и Градът Hammersmith & City Line |
розова | 1863 | Под повърхността | 14 км |
Линия Юбилейна Jubilee Line |
сива | 1979 | Подземна | 36 км |
Линия Метрополитен Metropolitan Line |
виолетова | 1863 | Под повърхността | 67 км |
Северна линия Northern Line |
черна | 1890 | Подземна | 58 км |
Линия Пикадили Piccadilly Line |
тъмносиня | 1906 | Подземна | 71 км |
Линия Виктория Victoria Line |
светлосиня | 1969 | Подземна | 21 км |
Линия Ватерло и Градът Waterloo & City Line |
тюркоазена | 1898 | Подземна | 2,5 км |
- ↑ On This Day: 15 March, 1976: Tube driver shot dead. // 2007. Посетен на 2007-08-26.
- ↑ Croome, Desmond F. и др. Rails Through the Clay. Capital Transport Publishing, 1993 (2nd edition). ISBN 185414-151-1. с. pp. 537.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лондонски_метрополитен&oldid=4777228“. Категории: копи-пейст:
2. САЩ314
3. 2.2.Канада37млн.
4. 2.3.Aвстралия25млн.
5. 03.UK Великобритания и Сев. Ирландия63
6. 04.Германия85
7. 05.Италия62
8. 06.Испания48
9. 07.ЛатинскаАмерика610млн./38 държави
10. 07.2.Мексико124млн.
11. 08.Бразилия215млн.
12. 09.Израел9млн
13. 10.Полша39
14. 11.Русия144
15. 11.2.Украйна48
16. 12.2.Турция75
17. 12.3.Румъния22
18. 13.България7,3
19. 17.Индия1,350млрд.
20. 17.2.Пакистан165
21. 17.2.Бангладеш143
22. 18.Китай1,410млрд.
23. 18.2.Индонезия240
24. 18.2.Япония130
25. 19.Африка1млрд
26. 19.2.Нигерия160
27. Европейски съюз500
28. НАТО
29. Cтраните по население
30. Питкерн, 50ч, Адамстаун