Игнорираме каруцарски пияндурски гнусотии :: А СЕГА? МИНИМУМ 7000 ДОЛАРА В ГАБОН ВЗИМАХА БЕЛИТЕ ФРЕНСКО-ГОВОРЕЩИ ...

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.11.2011 15:42 - А СЕГА? МИНИМУМ 7000 ДОЛАРА В ГАБОН ВЗИМАХА БЕЛИТЕ ФРЕНСКО-ГОВОРЕЩИ ДОПРЕДИ 20 ГОДИНИ(ПОДТВЪРДИ ГО ЙОРДАН БИКОВ ПРЕДИ 5 ГОДИНИ)

Автор: stefbelchev Категория: Лайфстайл

Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.11.2011 15:46

• Иван Абаджиев ме нарече предател, твърди олимпийският шампион
• Биков и синият президент Петър Стоянов ходили по комсомолска линия в Коми

В миналия брой Биков разказа как става олимпийски шампион. После животът му не тръгва по мед и масло. Идиотска контузия го вади от спорта. Абаджиев го праща треньор в Китай. Ала го набеждава, че издава нашето допингиране на маоистите. След щангите Данчо се препитава като бачкатор и охранител. Като общински съветник го топят за кредитен милионер. В избирателната листа на НДСВ пък е вписан зад жена, псуваща публично царя. Ето второто житие-битие грешного Йордана.

Добри Джуров ме направи старшина.
Станах олимпийски шампион, но не можах да го полея. Бях без пукната марка. После в Мюнхен ми дадоха 600 долара.
С тях се черпихме по заведенията. Купих магнетофон и сувенирчета. И пак се върнах с пет лева.
За титлата ми се полагаше "Волга". Ама нямах пари да я регистрирам и взех "Москвич". След успеха Добри Джуров ме направи от войник старшина. По заслуги.
Аз бях съгласен и с този чин да остана в ЦСКА. Обаче те отказаха да ми дадат поне една гарсониера и се прибрах в Пазарджик. Тук ми осигуриха тристайна панелка в центъра.
И след златото Абаджията не си промени отношението. Аз му бях абсолютен трън в очите. Заради анаболите.
Хапчетата ме издъниха.
Допингът на мен ми пречеше. На два пъти ме издъни! След олимпиадата каръкът се върна. Хванах дископатия преди европейското. В Мадрид заради контузията Абаджиев ме накара да взема 10 - 15 хапчета. Моят приятел обаче изпи 200 - 300. За Неделчо Колев говоря.Той зобеше с шепи. Ръцете му се разтрепериха и не можеше да хване шишето с водата. Докторът му го държеше, за да пие. Накрая той стана първи, а аз - втори. Имах шанс да го бия. Но от хапчетата ми се отрязаха краката.
Целите изтръпнаха. Получи се жесток обратен ефект. Абаджията не ми повярва. Взе да вика, че това било от дископатията. Но същото се повтори и в Сливен.
Аз давах по-добри резултати. Но там Неделчо изпи една шепа анабол и спечели. Съотборниците не го обичаха. Дадоха ми 15 хапчета, за да го бия. Но те пак ми прерязаха краката и загубих координация и сила.
Не можах да стана с решаващата тежест. Допингът е като наркотик. Трябва постепенно да увеличаваш дозите. Иначе организмът ти го отхвърля.
Една пудовка ме довърши.
От дископатията се пооправих, Но получих по-идиотска контузия. Бяхме на лагер в това пусто Приморско. За да не бездействаме, една събота Иван Абаджиев ни накара да хвърляме пудовка в пясъка. Аз я метнах назад.
Обърнах се да погледна къде отиде. Канех се да падна по колене в пясъка. В последния миг видях, че пред мен има блокче бетон. Изхвърлих се настрани. Левият ми крак излезе от пясъка, но десният остана вътре и изпращя два пъти.
Паднах на бетона със сила. Болката беше зверска. Коляното ми стана двойно. Отпред зейна рана, а отзад - огромна топка. От нея не можех да клякам. Лечението не помогна. Настоях да ми махнат менискусите и да вдигам без тях. Отказах операция при проф. Шойлев.
Исках да ме режат в Австрия като Атанас Шопов. Там го спасиха от по-тежка травма. А за мен казаха, че няма пари! И кракът ми не се оправи. Абаджиев вече си имаше Неделчо Колев, който му пиеше хапчетата с пълни шепи. Аз не му трябвах повече. През 1975-а се отказах.
Дража Вълчева ми удари рамо за задочник.
От щангите не си оправих живота. Ние си имахме лаф. Че на нас, състезателите, ни дават с пунгия, а на треньорите с чувал! Те взимаха процент от премиите на всеки от нас.
Изкарах тримесечен курс в София и взех да тренирам деца. За 135 лева заплата. После отидох в спортното училище. Видях, че без образование нищо не става. На стари години кандидатствах във ВИФ. Приемаха ме редовно.
Но аз исках да следвам задочно и се отказвах. На третия път лично министърът на просветата Дража Вълчева нареди да ме приемат задочно.
Като студент Иван Абаджиев ми помагаше. Останех ли без пари, ме включваше в лагери на националния, Даваше ми купони за храна и ме пускаше да спя в "Диана".
Щом завърших, ми помогна да замина в Китай като треньор на млади щангисти. Два месеца и половина бях там.
Иван се качи на едни трупчета и ме нарече предател.
Китайците бяха много зле. Не издържаха тренировките на нашите юноши от 1965 година. Лека-полека влязоха в час и станаха майстори на спорта.
Изнасях лекции на треньори от цял Китай. Като се върнах, подарих на Абаджиев порцеланово яйце. Малко след туй едни китаец направи световен рекорд в изхвърлянето.
Не беше мой сътезател. Ни го бях виждал, ни чувал. Китайците от време на време правят по някой световен рекорд. Иван се качи на едни трупчета и пред целия отбор ме нарече предател. Бил съм му издал допингирането. Как да го издам, като не го знаех? Аз не зобех!
Китайците пак ме поканиха на работа за две години. Този път от БСФС не ме пуснаха.
Всичко идваше от Абаджията. Той беше отмъстителен. Директно ми заяви: "Ние с Христо Меранзов решихме ти никога да не излезеш в чужбина!"
Старшията спази заканата си.
Той колеше и бесеше в щангите. Аз съм бил предателят на България. Хората край него го издадоха щом излязоха зад граница. Защо иранците имат олимпийски шампиони?
Дясната ръка на Абаджиев - Йордан Иванов - Данчо Трупчето, замина в Иран. И ги отвори на всичко. Защо да е предател? Отношенията ни с Иван минаха през много обрати. Накрая се разбрахме и се сдобрихме. Аз му подадох ръка и той едва я прие. После го поканих и пихме чай.
Станах галванист.
След спортното училище в Пазарджик работих като галванист в завода за магнитни дискове. Бачках край киселините, но вземах 600 лева. В спорта не бях сънувал толкова! Обаче ми завидяха.
Излязоха ми с номера, че производството е вредно, и ме преместиха на друга работа. Пишех надниците на работничките. Сложих началническа престилка, а получавах 200 лева. После бях шеф на "Спортни имоти".
През 1988-ма заминах за Африка. Отпраших за Габон. Това е държава на Екватора.
Ние бяхме параван от една голяма афера с дървесина.
С част от държавните средства купиха машини. Останалите пари се изпариха по някакви банкови сметки в Люксембург.
Наш журналист дойде да разследва далаверата. Но го вкараха в тамошен затвор. Заговори се, че вътре го изнасилили! В България човекът почина от малария. Командироваха и Маргарита Михнева. Но тя си стоя в хотела и не я изнасилиха. Заминахме с едни машини. Идеята беше да правим тухли от полистирол. И от тях - къщички за работниците.
Шест месеца седяхме без работа и заплата.
Нашите не превеждаха пари на италианеца, изпълнител на обекта. А той не плащаше спането и храната ни. Половин година висяхме на издръжка на габонците. Собствениците на частния хотел взеха да ни гледат лошо.
Всеки миг можеха да ни арестуват като медицинските сестри в Либия.
Ако бял влезе в африкански затвор, става страшно. Затова подготвих план за евакуация.
Държахме джипа си винаги зареден. Щом станеше напечено, щяхме да кажем, че отиваме за цигари и да потърсим убежище в някое посолство.
Най-близко бяха американското, руското и китайското. Накрая ми хрумна спасителна идея. Предложих на хотелиерите да им направя басейн. Те се навиха.
С наш инженер го проектирахме. После изкопахме дупката, направихме кофража и го спретнах. Не ни платиха, но ни оставиха на мира. Съгласиха се да ни хранят и да живеем в хотела. Това беше уговорката.
Сетне уредих с басейн и съветника на тамошния президент.
Той не носеше обувки, а джапаше по бели чорапи. Ама хареса съоръжението и отървахме пандиза.
В негърски затвор си заминаваш. Никой нямаше да си мръдне пръста да ни спасява. Щяха да ни заебат там.
В Габон минималните заплати са 7000 долара!
На втория месец проговорих френски. Ако дочакахме демокрацията, си оставах в Габон. Минималната заплата за бял човек там е 7000 долара. Толкова вади барман в кафене. Същата сума ми предложиха в работилница за скутери.
Стандартът е страхотен. Има всичко и е рог на изобилието. Но трябва да пиеш хинин заради маларията. На седмия месец ни прибраха в България. Година и половина взимахме заплата все едно, че сме в Габон. Трябваше всеки момент да заминем отново затам. Но не тръгнахме.
На втората година си взехме трудовите книжки и приключихме с договора. А заплатите за шестте месеца в Африка не ни ги дадоха. Осъдихме "Булгаргеомин" през 1990-а и получихме всичко наведнъж. По 4000 долара.
У нас следователите ни привикваха като свидетели и ни разпитваха за габонската афера. Но не се разплете нищо.
До оня ден бях гладен като куче.
Шест месеца бях безработен. После четири години - въоръжена охрана на банка. За 150 лева. Напуснах, защото дадоха отпуска на всички дупета, а на мен - не.
Хвърлих си пистолета и се махнах за един ден. Във вагонноремонтния завод в Септември бях началник-охрана, докато ми дадат пенсията за олимпийски шампиони. Дотогава, както се вика, гладувах като куче.
В трудните години с щангите нямах нищо общо. Даже за съдия не ме викаха. Един ми каза: "Дай 60 долара и ще те каня!" Жена ми е медицинска сестра.
След промените в здравеопазването и тя остана без работа. Сега пак започна.
Много се зарадвах на тези 400 лева. Премията ни спаси. С нея изучих сина си в ХТИ. Малко след това ми предложиха и длъжност в ДАМС. Не я отказах. Без работа човек психясва. В момента съм главен експерт за младежта и спорта за цялата област Пазарджик.
И съм общински съветник от листата на НДСВ. От движението сме само двама. В местния парламент защитавам интересите на спорта. Отпуснаха ни добър бюджет от 200 бона. Но взеха да ми завиждат.
Един простак в нашия съвет ми каза, че имам досие на кредитен милионер. А той самият е такъв!
Прави се на каратист. Уж е от "Евророма", а даже циганин не е. Аз го затапих: "Ще ти кажа едно. В тая зала съм единственият, който спи спокойно. Не се въртя като тебе по цяла нощ." През живота си имам само два кредита.
Един от ДСК за апартамента по Татово време. И друг, потребителски, от 6000 лв. преди година и половина.
С него си купих къща в Мало Конаре. Нямах претенции да ставам депутат. На парламентарните избори не участвах, защото ме набутаха много назад в листата. Играта беше да не се гласува за НДСВ.
Пред мен сложиха пет жени. Едната пред моя милост псуваше царя! И се отказах.
С Пешо Стоянов ходихме по комсомолска линия в Коми.
Доскоро бях абсолютно забравен. А кой ли не ме е тупал по рамото. С Тато се видях на два пъти официално. Първата изява на Симеон Втори като премиер беше да събере олимпийските шампиони в НДК. На всеки стисна ръката.
Знам се и с Петър Стоянов. С него ходихме в Коми с една комсомолска делегация през 1985 г. Събрахме се много топла група: аз, той, Иван Кулеков, Иванка Христова и борецът Коко Динев. Ядохме и пихме на корем.
Поизложихме се пред дървосекачите. Ние бяхме спортисти, а Кулека - начинаещ писател. Млада художествено-творческа интелигенция. Не знам по каква линия тръгна Стоянов. Сигурно като активист.
Щом стана президент, Петър дойде в Пазарджик и се видяхме. Попита защо не му се обаждам. Отговорих: "Пешо, аз от Тодор Живков имам две картички за Нова година. А от тебе - нито една!"
И Георги Първанов ме покани да участвам в празненствата за Трети март. Ама не отидох. Развали ми се колата.

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
• Световният рекорд в трибоя на Йордан Биков не може да бъде подобрен, защото след Мюнхен повдигането отпада.
• Данчо приема тренировъчните натоварвания в методиката на Иван Абаджиев, но отрича зобенето в нея.
• Има такава концентрация, че не вижда публиката в залата.
• Съотборниците го тачат. Само Неделчо Колев не му говори и го подминава.
• Не пипа тежко 31 години. Не рита, не плува и не спортува абсолютно нищо. Твърди, че се е натренирал.
• От щангите хваща 2 - 3 дископатии, шипове, травми на китката, коляното, рамото и крива ключица.
• Майка му кара 84-ата си година жива и здрава.
• Музикален е подобно на баща си, свирил на акордеон.
• Като културист синът му заяква без хапчета.
• Йордан мяза на шахматист. За интелекта си се майтапи с една преподавателска анкета във ВИФ.
• Според нея най-умни се оказали борците, а най-тъпи - футболистите. Щангистите били на трето място.
17 март 2006,блиц.бг

Нагоре