Чукчите (самоназвание: луораветлани или лъгораветлани - „истински хора”) са народ, представляващ коренното население на Чукотски автономен окръг в Магаданска област на Руската федерация. Живеят също в североизточната част на Корякския автономен окръг и в Нижнеколимския район на Република Саха (Якутия). През 1989 г. чукчите са били 15 хиляди на брой. Занимават се предимно с еленовъдство.
  Те са част от т. нар. арктическа раса, която влиза в голямата монголоидна раса. Характерни за арктическата раса са тъмни коси и очи, изпъкнал тесен нос, дългоглавие („долихокефалия”, такова отношение между дължината и широчината на главата, при което широчината е по-малко от 75% от дължината). Разпространена е в крайната североизточна част на Азия, в най-северната част на Америка, също и в Гренландия (чукчи, коряки, ескимоси).
  Формата в ед. число (чукча) е персонаж в руски вицове за северните народи, живеещи на територията на Русия. .....................................................................................................................

Един от най-популярните вицове е за хладилника, който чукча си купил в Москва. Продавачът го попитал: „Чукча, защо ти е този хладилник в тундрата? - Ами ще се грея в него?”, отвърнал чешитът с дръпнати очи.
.........................................................................................................................
Двама чукчи отарашили руски военен склад. По някое време отива при тях един руснак на гости и какво да види – чукчите блъскат яко по главата една бомба и опитват да я отворят.
- К’во правите бе, ще гръмне!
- Карай, ние имаме още две?
........................................................................................................................
2.Ескимоси

Ескимоси
Общ брой:	около 150 000
Значителен брой в:	Гренландия  Канада  Русия САЩ
Език:	предимно английски
Религия:	християни, шаманистианимисти
Сродни етнически групи:

Ескимосите са коренните жители по крайбрежието на Арктика и суб-арктичните части на Северна Америка и североизточните покрайнини на Сибир. Територията, която ескимосите обитават, се разпростира в 4 страни – САЩ, Канада, Русия и Гренландия. Ескимосите наброяват повече от 90 000 души. По-голямата част от тях живеят на юг от северния полярен кръг, като приблизително 28 000 населяват Алеутските острови и Аляска, 17 000 Канада, 1 500 живеят в Сибир и 45 000 в Гренландия. Името ескимоси не е самоназвание. То произлиза от думата ескимасен, означаваща „хора, които ядат сурово месо”, както ги наричали техните южни съседи - индианците-алгонкини. Думата започва да се употребява и от европейските изследователи и днес е масово използвана, дори и от ескимосите. Тяхната собствена дума за самите себе си е „инуит“, което означава „истински хора“ и понастоящем се използва в повечето езици по света.

Ескимосите населяват един от най-студените региони на света. Тяхната земя е основно тундра – ниско, равно поле без дървета, където земята остава постоянно замръзнала освен няколкото сантиметра от повърхността през краткия летен сезон. Въпреки че някои групи са установени край реките и разчитат на риболов, а други преследват стада от северни елени във вътрешните части, повечето ескимоси традиционно живеят основно като ловци на морски бозайници – тюлени, моржове и китове – и структурата и характера на тяхната култура са ориентирани към морето.

Един от най-странните аспекти на традиционната ескимоска култура е нейната относителна хомогенност на територия по-голяма от 8000 км по протежение на Арктика. Основните институционални и психологически особености на културата – религиозни, социални и икономически – са еднакви. Има някои различия в традиционната роднинска система. Езикът е разделен на две главни диалектни групи (особено в западните райони) – говорещи инупик (от Гренландия до западна Аляска) и говорещи юпик (северозападна Аляска и Сибир).